Мида със черупка

Как искам да съм малка мида със черупка.
Как прост би бил живота ми тогава.
Не бих тъгувала за сушата и хората,
ако съм малка мида със черупка.

Как щях да се полюшквам леко, притаена,
подета от безбрежната вода.
И най-добра приятелка с морето,
щях някой път да му пригласям,
омаена от вечната му мирна песен.

Затворена ще съм завинаги в дома си
И защитена от злини, зарази и отрови.
Но отблясъците по водата и светлите петна
aз никога не бих съзряла в своята черупка.

Кипежът под водата аз не бих съзнала.
И рибите ще искат да ме поздравят,
Но аз не бих видяла нямото „здравей”.
Ще ме поднасят кафеви водорасли,
Нечуващи от мен ни ропот, нито стон.

Аз искам да съм малка мида със черупка.
Но ако някога се озова в плен на рибари
И те безмилостно разчупят ме на две-
Ще бъда гола и бездомна проста мида.

Да имах гласни струни, бих ревнала:
„Не искам да съм мида без черупка!”
Какъв е смисълът да съществуваш,
дома, затвора, тайната ти щом те видят?
Нещастна бих била, разголена и жалка,
когато се превърна в мида без черупка.