"последният жених да дойде
и скъса нишката на две."
(Ат. Далчев)
Годините летят, фърчат безчетни.
Разпиляват перушина лекокрила.
Те покриват в зноя дните летни
с беловласи декабристки покрила.
Ще понеча ли да зъзна в зноя,
ще посмея ли в ледта да изгоря?
И под гнилата кора на време
безметеж да имам песен своя-
как?......
като под купола, във храма-
беззвездо мръкнал небосвод-
прокобний казън на Аврама
съдира нишката на моя брод.
Да се положим на олтара- жертва,
неведома да бъде старостта?...
Годините със свойта жетва
на нищото дълбаят пропастта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар