Чудовищно

Тя е вездесъща. Изсмука с устни всяко радостно петно.
Тя ме поглъща- цял- и кап-кап- впива жадни устни във плътта ми, пие врящата ми кръв.
С ръка понечих да я стигна, но грубо ме отблъсна тя.
С стоманен лик предложи ми това споразумение:

Край мен да бъде вечно в замяна мойта пълна безрезервност.
Не ми отне и миг един да дам съгласие.
Стоеше тя все тъй далечна в тъмен коридор.
Тогава хвърли се върху ми и аз блажен поглъщах сладкия ѝ дих.

И докато ме изяжда с ненаситните уста, бълнувам аз,
и в своя сън я виждам непорочна.
И всяка моя фибра закрещява, че болката не ще
напусне морното тело, но тя е свята.

Тя високомерно ме поглежда.
Как можа?- отеква мойто отчаяние.
Почувствах се покварен. Сега съм уродлив.
Аз лилия ѝ дадох, защо ме тя прокле?!

Заситена, тя ме остави. Ще бяга да заграби нечия друга свобода.
Лежа аз гол и бездиханен и гледам звездния покров.
Но смаяно разбирам, че своя пъклен план навярно спази тя.
Със нокти остри впи се във сърцето ми- и с мен ще е до гроб.